Стара планина! Пред “ портите “ на Джендема! Застиваш пред тая красота - неописуема с думи - чиста, истинска. Така далечна и в същото време толкова близка. Не искаш да си тръгнеш, поне не веднага и намираш причина да останеш още малко, в съзерцание и мълчание! 

Но само няколко километра по- надолу, застиваш отново. Абсолютен контраст! 
Отново оставаш без думи, когато пред погледа ти се разкриват абсурдни картини - купища отпадъци, захвърлени от съзнателни човешки същества. Безполезни и непотребни вещи, освободили собствениците от себе си. Разумните човешки същества - непрестанните консуматори, искащи още и още… 
Земята, с нейните неизчерпаеми ресурси, продължава да ни дава. Дава ни да използваме, превръщаме, произвеждаме и употребяваме ценните ѝ богатства; да задоволяваме нуждите си и дори повече, отколкото ни е необходимо. А дали тя ни дава или ние вземаме без разрешение?! - това е друг въпрос. Факт е, обаче, че консумирайки все повече и повече, в стремежите си да задоволим, освен нуждите и егото си, ставаме свръх потребители и започваме да се освобождаваме от всичко старо, овехтяло, непрактично; всичко, което не е последен модел или дори всичко, което не е в любимия ни цвят. 
Тогава идва въпроса - как да се освободим от толкова ненужни неща?! Ако просто ги захвърлим някъде, “ както правят всички” и никой не ни види - наистина ли това е най - лесното решение?! 
/ защото хората в много случаи търсят лесни решения, що се отнася до такива неща /. Е, наистина ли това е най - лесното, най - удобното и най - евтиното решение?! 
Първият, който вземе такова решение, явно е най - лишен от съвест, защото умишлено поставя началото на потенциално, незаконно оформящо се сметище. Първият!!! След него, всички останали са не по - малко виновни, понеже следват лошия пример. И след време, резултатите са налице - грозната гледка е отблъскваща, но не това е най - страшното. 
Тези места биват замърсени и създават реална опасност за здравето на “ разумните “ човешки същества и на всички останали живи организми; опасност за водите, почвите, въздуха. 
Конкретното място е корито на река. Нарича се Куру дере, което означава сухото дере. На един от бреговете преди време имаше колония на пчелояди, но сега са останали единствено празните им “жилища”. Преместили са се. И няма нужда да си задаваме въпроса “ защо?”. Знаем отговора. 
Не са можели да продължат да живеят там. 
Отговорни сме и за това - различни видове да напускат местообитанията си, заради човешкото въздействие.
Докато те обаче, все още могат да избират къде да отидат, ние не можем. Ние сме тук и се налага да вземем решение - така ли искаме да живеем или не?! Налага се сериозно да се замислим за вредата от подобни неразумни действия. Защото все пак сме разумни същества.

           🔥🇧🇬🔥

Последвайте Красив Казанлък във Фейсбук и Телеграм.

Следете нашите инициативи и бъдете дейна част от тях - Заедно можем Всичко!