Само на 60 км от Пловдив и на около 40 км от Асеновград по посока Чепеларе, пътят отбива в дясно, при село Хвойна. И след 6 км стигаме до табелата на село Орехово. Отсядаме в стаи за гости “Персена” с предварителна резервация, при чудесни домакини- Ангел и Вики. 

За втори път сме тук, като първият беше миналото лято. Тогава си обещахме, че ще дойдем през зимата, понеже ще е впечатляваща гледката към заснежените борове. И ето ни тук, макар снегът да не ни е дочакал ( преди две седмици бил натрупал 60 см). Но сега - същинска пролет! Пеят птички, летят пеперуди, 15 градуса на слънце. Все пак е останал сняг тук- там, по местата, където не грее. Това въобще не ни разочарова, дори напротив. Обмисляме бърза програма за следващите два дни ( само с толкова разполагаме ) и включваме в първия ден разходка до водопад Костен камък. 

То пък се оказва, че е първи февруари, та хората отбелязват Трифон зарезан. Поканени сме на празника в центъра на селото. Не са много участниците, но извършват ритуал зарязване на лоза, пеят песни, звучат родопски гайди, извива се и хоро. Нашата домакиня също участва в инициативата. Няколко души се конкурират за най - добро домашно вино. Гости сме, а се чувстваме като при свои, приятно е, весело. Кметицата ни призовава да се почерпим с храна и вино, но ние учтиво отказваме, за да осъществим похода до природната забележителност. Около два часа имаме път до водопада, като минаваме покрай няколко параклиса. В района около Орехово има множество изградени параклиси ( 33 на брой ), всеки със своята история..За минути спираме пред Скакалото - малко водопадче, чийто ледени пръски се изсипват от няколко метра височина. И продължаваме. 

Наближаваме скалния масив Костен камък, където се намират три водопада. Най - високия от тях е целта ни. Водната струя стремглаво се спуска по 30- метров улей, създавайки усещане за сила и мощ. Внушителен, но малко недостъпен в момента, защото именно там, все още имаше достатъчно сняг, за да не предприемем опасно спускане към него. Затова се възхищаваме от разстояние на водната каскада.От там има пешеходен маршрут и до други скални образувания - “Чудните мостове”, но са доста по-далеч.Предизвикателство беше да разглеждаме и следите от диви животни, които бяха в изобилие - в калта и в снега, хищници и тревопасни, малки и големи стъпчици напомнят, че чуждите тук сме именно ние. И ние сме тези, които трябва да се съобразяват с присъствието им - да уважаваме и благодарим за възможността да посещаваме необезпокоявани нашите диви планини. Връщаме се леко изморени, но безкрайно заредени с вътрешни сили. Вечерта минава неусетно край камината, с приятна компания, вино и домашно приготвени ястия от нашата домакиня. Няма как да пренебрегнем родопски клин, пататник и боб с манатарки. 

На другата сутрин Вики ни повежда на ново приключение, за което сме ѝ много благодарни. Недалеч от селото има пещера. Нарича се Человешката пещера (историята е потресаваща. Ако някога отидете в Орехово, питайте хората, те ще ви разкажат ). Името не е случайно и в знак на почит от селото организират шествие до там, всяка година на трети март. Пещерата е необлагородена и поради тази причина се чувстваме още повече приключенци. Не е опасна, много е красива и е дом на немалко прилепи, които се стараем да не безпокоим. От там се изкачваме на висока скала, където има поставен кръст.  Гледката към селото и околността е зашеметяваща. Дори имаме щастието да зърнем, макар отдалеч и за кратко, сърни, които на подскоци се скриват в гората. 

Изчистваме и греховете си, минавайки през Провиралото.  Поверието е, че който има много грехове, не може да излезе. Е, ние преминахме, някои дори два пъти, за по-сигурно.Неусетно се изниза времето и трябваше да си тръгваме. Но магическото привличане на Родопите все ще ни притегли отново, скоро, някой ден!И тогава ще ви разкажа нова приказка.

🔥🇧🇬🔥

Станете част от Красив Казанлък във Ютуб Фейсбук Телеграм

Следете нашите инициативи и бъдете дейна част от тях - Заедно можем Всичко.

имейл адрес за сигнали и препоръки - [email protected]