Мартеницата е вписана в представителния списъка на Юнеско за елемент на нематериалното културно наследство на човечеството. Това е високо признание за нашата духовна и историческа, червено-бяла преплетена нишка. И то световно признание. Как ние българите разбираме тази традиция? Дали като нещо посредствено - поредния празник, или влагаме по-дълбок смисъл и виждаме възможност да се въздигнем?

Има множество легенди, които разказват за мартеницата, за Пижо и Пенда, за баба Марта. Какво обаче кара съвременния човек да поддържа тази традиция жива? Дали заради символиката и силата или за да върнем жеста – подаряват ни и ние подаряваме? Отчитаме ли съзнателно защо подаряваме мартеници? Купуваме ли мартеници, защото всички го правят?

Всяко нещо има своята сила и въздействие, когато е направено и дадено от сърце. Човекът има най-голяма сила, когато обърне внимание, погледне в очите, изрече благи думи и любовта му прелее към другия. Всичко, което е направено посредствено: от купуването на мартеницата, през това дай да ти вържа и аз, ето вземи една мартеница е кухо, в него няма живец, няма сила.

Тази година нека направим първи март ден, в който да обърнем внимание на хората около себе си. Може да изработим мартеници с двете си ръце, като усучем бяла и червена нишка. В нея да вплетем любовта и пожеланията си и те да имат силата да направят доброто, което сме заложили. Когато връзваме мартениците да погледнем хората в очите. Да изречем въздигащи думи, с които да накараме човека да се почувства добре и да го усмихнем. Да вържем мартеници и на непознати. Всеки жест, в който показваме на хората любовта си е смислен и ползотворен. Имаме си толкова истински български обичай, в който да покажем по-силно обичта си! Да го направим.

Бялата и червената нишка, преплетени в едно, показват най-смисленото за човешкото съществуване – единството! Няма по велик завет и предание от предците ни от това да сме заедно и обединени. Тогава живеем лесно, създаваме и се въздигаме за вечни времена. Историята и нейните непреходни истини се предават през поколенията, за да носят смисъла на човешкото съществуване. Винаги, когато народът ни е бил обединен, е постигал много. Имали сме велики царства, златен век и опълченски битки, които доказват как брат до брата е сила.

Нека 1 март е ден на българското обединение, проявление на българската сила и любов към ближния. Защото няма какво да делим, ние сме едно, точно като мартеницата.

🔥🇧🇬🔥

Станете част от Красив Казанлък във Ютуб Фейсбук Телеграм

Следете нашите инициативи и бъдете дейна част от тях - Заедно можем Всичко.

имейл адрес за сигнали и препоръки - [email protected]