Пресичам на централния светофар. В края на зимата, когато в ранните часове още е достатъчно тъмно. Пред мен се оформят силуетите на жена и малко момиченце, хванати за ръце. Вървят бавно и си говорят:

- Как се справи днес на репетицията?
- Добре се справих и всички деца, само "Митко" (името е измислено) не можа.
- Вие нали не му се смяхте и не му се подигравахте? Понякога и големите хора не се справят с лесни неща, затова, когато някой успее, трябва да бъде подкрепен, така се изгражда общество...

Задминавам ги. Забавям крачка. Искам да спра, да се обърна към тях, за да изкажа възхищението си към дамата... и странно за мен, продължих... Рядко ми се случва, борих се със себе си още няколко крачки и забързах отново... Оставих ги в техния момент на близост.

Има и родители, които не са безразлични

Снимка: Интернет

🔥🇧🇬Заедно можем Всичко.🇧🇬🔥

Станете част от Красив Казанлък във Ютуб  Фейсбук Телеграм   Тик Ток

Следете нашите инициативи и бъдете дейна част от тях.

За сигнали и препоръки - Имейл