Топонимът Шипка винаги предизвиква силни чувства у българите.
От безкрайна гордост до усещане за отминал архаизъм.
Но едно е сигурно – никой не остава безразличен.Всеки август членовете на НД „Традиция“ ни връщат в лятото на 1877-а.
Едни слагат калпаците, други – фесовете, трети – фуражките на руската армия.
И оживява битката за свободата.За едни врагът е герой.
За други свободата е смърт.За едни войната е оцеляване, за други – възкресение от пепелта.Днес, 2025-а, ние също стоим пред избор.
Ще чакаме ли нова Шипка?
Или ще запретнем ръкави, ще пожертваме време, сили и спокойствие – за да не стигаме отново до онзи връх, „висок е… тя ще ни съзре“.Ще ни види ли България, ако очите ѝ са избодени?
Ще намерим ли себе си, ако Пътят ни води в нищото?Време е да понесем тежестта на плещите си.
За да не решава друг вместо нас кое е Добро и кое е Зло на свещената ни земя.

 Поклон пред всички, които осъзнават дълга си.

Снимки и Видео : Благодарности на Енчо Славов