От пощата : ''Тревогите на една майка'' навръх 8 Март

 Пиша това, защото вече не се издържа и не знам към кого да се обърна.

В югоизточния край на Енина, точно до къщите ни, се оформи едно огромно незаконно сметище, което бавно ни трови. Всичко започна уж като място за изхвърляне на клони и градински отпадъци, но в момента там е пълно със стари матраци, фотьойли, строителни отпадъци и всякакви боклуци.

Най-страшното е, че това сметище редовно се пали. Всеки път слушаме как се пали „за последно“, за да се разчисти, но истината е, че ние и децата ни дишаме гъст дим и черни сажди от горяща пластмаса и дунапрен. Гледаме как малки деца тичат навън, докато въздухът е буквално сив от пушека.

Звъняхме на горещия телефон на община Казанлък, обещаха ни съдействие, казаха, че са взели проблема присърце, но реално нищо не се променя. Сметището си стои, боклуците се трупат, а ние продължаваме да се задушаваме. Никой не помага, а ние просто искаме децата ни да дишат нормален въздух, а не отрови.

Не може в 21-ви век да живеем до развъдник на зарази и да палим огньове с химикали под прозорците на хората. Крайно време е някой да поеме отговорност и това място да бъде разчистено веднъж завинаги, преди някое дете да се е разболяло сериозно.


На редакциоонната поща, днес, навръх 8 Март, получихме текст и снимки на нещо грозно и пошло.
Публикуваме текста без редакторска намеса, споделяме снимковият материал и пускаме въпросното сметище, край ЕНина на РИОСВ като сигнал.




Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД