70 години ПГТТМ - Алея на Славата или Път на Забравата

КОГАТО ИЗТРИВАШ ИСТОРИЯ, ИСТОРИЯТА МОЖЕ ДА ИЗТРИЕ ТЕБ

През 2016 година в ПГ по транспорт и транспортен мениджмънт, Казанлък е
създадена Алея на славата – символ на признание към възпитаници на гимназията,
оставили трайна следа със своя професионален и обществен път. Шестима първи
поставят отпечатък от дясната си длан като знак не само за постигнат успех, но и за
отговорност към поколенията след тях. През 2025 година към тях се присъединяват още
четирима. Така Алеята се превръща в жива памет за хора, които доказват, че успехът
започва от училището, но не завършва в него. Сред имената, намерили място в това
пространство, са двама кметове, единият от които действащ, успешен мениджър в
европейската и световна логистика, който е повече от 10 години в топ 100 на FORBS,
специалист по сигурността на полетите с професионални квалификации в
международни авиокомпании като American Airlines, Air France и Lufthansa,
специалисти в институции като ДАНС и МВР, доц. в БАН – автор на първия в България
автомобил с водороден двигател, медийни експерти, успешни бизнесмени. Това не са
просто биографии. Това са доказателства, че една гимназия може да възпитава
личности с мащаб!
И именно затова случилото се в началото на март 2026 година поражда толкова
тежък обществен отзвук. Новото ръководство на гимназията, в лицето на Радостина
Йосифова, премахва всички монументи от Алеята на славата. Всеки от тях тежи около
80кг и е вкопан в земята. Отстраняването им е извършено в съботен ден – извън учебен
процес, без присъствието на педагогически и непедагогически персонал. Трудно е
подобно действие да бъде възприето единствено като административно решение. То
носи символика. И тази символика е тревожна.
Защото премахването на подобен знак не е просто физическо отстраняване на
монументи. То е заличаване на памет, прекъсване на приемственост и подценяване на
постигнатото. А когато една институция започне да се дистанцира от своите ярки
примери, тя неизбежно отслабва собствената си морална основа.
Историята не се пази само в архиви, документи и снимки. Тя живее в символите, в
жестовете, в уважението към онези, които са оставили следа. Всяко посегателство
върху паметта е и посегателство върху бъдещето.
Защото, когато изтриваш история, историята наистина може да изтрие теб!


Снимки: Интернет

Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД