Когато една политическа сила разполага с административния ресурс и лостовете на властта, но същевременно привлича едва 12,67% от вота, тя губи моралното право да упражнява този монопол. Властта се превръща в гола сила, лишена от обществено одобрение, което превръща управлението в механичен процес на оцеляване, а не в политическо представителство. Да се прави политика и да се участва във властта означава преди всичко контрол върху ценностите. Резултатите от изборите показват, че ценностната система на гражданите в Казанлък вече е на друго място. С категоричните 49,30% за нова формация, обществото е извършило ценностен преврат срещу досегашния модел. При такава огромна пропаст между управляващи и управлявани, статуквото в общината губи своята логика. Управлението се превръща в парадокс – институциите работят, но решенията им нямат тежест в очите на мнозинството. Това е хроника на възхода и упадъка на една империалистична идея. ГЕРБ изгради своя модел върху стремежа към тотално присъствие и вертикален контрол, наподобяващ структурата на империя, която не търпи алтернативи в своята територия. Падението на тази идея в Казанлък не е просто електорална загуба, а доказателство за изчерпването на един стил на управление, който заменя диалога с диктат. Когато империята спре да произвежда ценности, които хората припознават, тя неизбежно се свива до четвърта политическа сила, губейки битката за бъдещето дори от позициите на формалната власт.